Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Най-ранното селище в района възникнало в края на 5 век преди Христа. Първоначално там се заселели рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид. Селищото продължило да се развива и през ранно-бронзовата епоха, а жителите му търгували с бронзови сплави в Черно и Егейско море. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В края на 2 и началото на 1 хилядолетие преди Христа по югозападния черноморски бряг се заселват траките. Според Херодот района на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни в древността като опитни рудари, те поддържали търговски връзки с целия Егейски свят. От това време в Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване.
През 620 година преди Христа, изселници от големия гръцки град на малоазийския бряг Милет основават на мястото на тракийското селище гръцка колония с името Антеа. Колонията се разраства и полисът, преименуван по-късно в Аполония, израства като важен търговски и пристанищен център в Черно море. Полисът се намирал в близост до земите на тракийските племена скирмиани и нипсеи, а стрегическо му разположение му позволявало да владее подходите на богатите на суровини Черноморска Тракия и Странджа и да играе посредническа роля в търговията между Атинския морски съюз, полисите в Средиземнно море и тракийските племенни съюзи.
Търговското влияние на Аполония в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, сключен през 5 век преди Христа. Полисът поддържа активни връзки с големите центрове на Гърция Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос, Египет и други. От края на 6 век преди Христа Аполония започва да сече собствени монети. Значението на активната търговия по море и корабоплаването обуславя и приемането на котвате като емблема на полиса, сечена и върху монетите.
Конкуренцията със създадена около век по-късно мегарска колония Месемврия, води до създаването на колонията Анхиало. Новата колония, разположена непосредствено южно от Месемврия, имала задължението да пази достъпа до Бургаския залив, чрез който мегарците се опитват да търгуват с траките. Освен стртегическото ѝ значение, Анхиало е богата и на подводни залежи на сол. За активна добив на сол още в Античността сочат промени по морското дъно в залива.
Аполония успява да устои независимостта си и по-времето на военните кампании на Филип II Македонски (342-339 година преди Христа) и Александър Македонски (335 година преди Христа).
Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното му местополжение не е изветно, вероятно е бил на остров Кирик, но в него е имало 12-метрова статуя на Аполон, изработена от атинския скулптор Каламид.
През 72 година преди Христа римският пълководец проконсул Марк Лукул превзема града и отнася със себе си статуята на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. Статуята е претопена след приемането на християнството за официална религия в Римската империя. Въпреки, че градът упада и отстъпва водещата роля в региона на Анхиало и Деултум, той се възтановява, като е известен в римския свят с епитета Магна (Велика).
Антична Аплония е едно от първите места на Балканския полуостров, където прониква християнството, като от средата на 2 век е известното името на Елиос Публиос Юлиос - епископ на Деултум и Аполония.
Храмът „Св. Св. Кирил и Методий" в Созопол е църквата, която отворя врати след близо 70 годишно забвение, за да подслони на 25 юли 2011г. под купола си част от мощите на Св. Йоан Кръстител, открити година преди това при разкопки на останките от средновековен манастир на близкия остров ,,Св. Иван.'' Достъпът на богомолци в храма е бил спрян през далечната 1944 г., но не се наложило неговото ново освещаване, тъй като по чудо основният камък и олтарната маса, под които са вградени други свети мощи, са останали непокътнати през тези седем десетилетия, когато църквата е използвана за всичко друго, но не и за религиозни цели.
Храмът "Св. св. Кирил и Методий" е еднокорабна едноапсидна постройка с полуцилиндрично засводяване, завършена през 1888 г., и е дело на даровития архитект Уста Генчо от Трявна - последния талантлив възрожденски майстор на църкви. Това е финалната му работа. След освещаването на храма в Созопол майсторът потегля с корабче за Поморие, където бил нает за строителство на нова църква, но в буря се удавил. Когато започва градежът на "Св. св. Кирил и Методий", в Созопол вече имало 4 действащи храма - "Св. Георги", "Св. Зосим", "Св. Богородица" и "Св. Иван Богослов"- достатъчни за 4000 - то население. Но след Кримската война пламнала борба за независима българска църква. В Созопол поради преобладаващите гръкомани тя претърпяла неуспех, а българският свещеник С. Шивачев бил прогонен. През 1870 г. с ферман за Българската екзархия Созопол и още 21 черноморски селища са изключени от границите й. В града има гръцки митрополит, когото Вселенската патриаршия ревностно поддържала. След освобождението българите в града, увеличили се чрез емигранти от Тракия формират своя църковна община и започват да се борба за самостоятелна църква, отказвайки да се черкуват в храмовете, подчинени на Вселенската патриаршия. Този храм става символ на борбата за независимост. Необходимите пари били събрани чрез дарения от тракийска общност в Княжество България.Църквата е интензивно използвана до 1913г., като броят на паството рязко нараснал вследствие на бежанските вълни от Тракия след Илинденско-Преображенското въстание и Балканските войни. В 1913 г. гръцките епархии в България били присъединени към Екзархията и всички църкви в Созопол стават български. Храмът "Св. Кирил и Методий" тогава бил извън Созопол. Богослужение в него имало само на големи празници, защото хората се черкували в градските църкви. След 1944 г. комунистическият режим го превърнал първо в градски музей, после в музей на подводната археология. концертна зала по време на празниците "Аполония".
Созопол